Blog Archives

Priya Basil, Chika Unigwe (Autoren) Dorothee Kimmich, Philipp Alexander Ostrowicz (Herausgeber): "Erzählte Wirklichkeit"

28/6/2015

Die in diesem Band versammelten Vorlesungen der Tübinger Poetik-Dozentur 2014 mit Priya Basil und Chika Unigwe fordern auf zur Reflexion über eine der ältesten Fragen der Literaturgeschichte: Wie ähnlich darf und muss die Literatur der Wirklichkeit sein? Wie weit darf sich Fiktion von Wirklichkeit entfernen? Wie viel von privater oder intimer Realität darf Literatur preisgeben? Gibt es Grenzen zwischen Literatur und Dokumentation, die nicht überschritten werden dürfen – sei es aus rechtlichen, moralischen oder ästhetischen Gründen? Oder ist die Differenz zwischen Fiktivem und Faktischem mittlerweile einfach obsolet geworden? Die Vorlesungen versuchen sich aus der ganz persönlichen Perspektive von Priya Basil und -Chika Unigwe den Antworten auf diese Fragen zu nähern und geben einen besonderen Einblick in das Schreiben beider Autorinnen.

Klappenbroschur
Seiten: 128
Abmessung: 21 x 13,5cm
ISBN: 978-3-89929-319-7
Autor: Priya Basil und Chika Unigwe

0 Comments

Neuerscheinung: "In der Fremde zu Hause: 26. Würth - Literaturpreis"

28/6/2015

0 Comments

In der Fremde zu Hause:
26. Würth - Literaturpreis

von Dorothee Kimmich (Herausgeberin), Philipp Alexander Ostrowicz (Herausgeber), Caroline Merkel (Herausgeberin), Priya Basil (Vorwort)

Am letzten Tag der Tübinger Poetik-Dozentur 2014 hatten Chika Unigwe und Priya Basil das Thema zum 26. Würth-Literaturpreis bekanntgegeben: In der Fremde zu Hause. In ihrem Vorwort zu diesem Band beschreibt Priya Basil, was das Thema für sie persönlich bedeutet: »Mein Leben lang habe ich versucht – nicht immer erfolgreich –, mit dem Gegensatz von Zuhause und Fremde klarzukommen. Zunächst als heranwachsende Inderin in Kenia, dann in England und später in Deutschland. Auch meine engste Familie hat sich verstreut: Mein Vater und Bruder leben heute in Voi, nahe dem Tsavo-East-Nationalpark im Osten Kenias, meine Mutter lebt in London, meine Schwester in Australien. Es fällt mir schwer, auf die Frage »Wo ist Zuhause?« eine Antwort zu finden. Ich vermute, sie liegt in genau diesem Status der ewigen Ausländerin. »Das Wer zählt, nicht das Wo«, sagte eine Freundin einmal und brachte damit eine weitere Definition von Zuhause auf, die mir gefällt.« Diese Anthologie enthält neben den beiden Siegertexten Konstantin West und ich schauen uns eine Wohnung an, in die wir niemals einziehen werden von Katharina Hartwell (1. Preis) und Tatort von Doris-Anna Schilz (2. Preis) zwölf weitere herausragende Texte aus dem Wettbewerb, die sich auf ihre jeweils ganz eigene Art mit dem Preisthema auseinandersetzen und einen breiten Querschnitt der eingereichten Texte liefern.

Lieferzeit 2-3 Tage
Art: Klappenbroschur
Seiten: 116 Abmessung: 21 x 13,5cm
ISBN: 978-3-89929-320-3
Vorwort von Priya Basil - Anthologie

0 Comments

Прия Базил разнищва "загадъчната логика" на невъзможната любов

14/6/2015

0 Comments

„Вторият роман на Прия Базил се отдалечава от личната й биография, но третира теми, които са й изключително близки. Част от предизвикателството, което поставя пред себе си писателката, е да изобрази несъвместими с мирогледа й характери и нагласи. Атеист, тя се вглежда с топлота и разбиране в природата на силно религиозния човек; пацифист, се опитва да проумее мотивацията на хора, които позволяват нелегалната търговия с оръжие да процъфтява; безнадежден романтик, създава героиня, която е отдадена на любовта си, но избира да измени на поривите на сърцето си.” - според издателите.
С този роман Прия Базил поставя въпроса наистина ли любовта побеждава всичко.
Литературният наблюдател Гергана Рачева представи книгата в „Артефир”.

0 Comments

Загадъчната логика на сърцето

4/6/2015

0 Comments

Публикация на Пламена Крумова на Monday, 1 June, 2015 Няма коментари

„Загадъчната логика на сърцето“( ИК ICU, 2015) ме изненада – очаквах роман, концентриран върху невъзможността на една силна любов, и в известна степен го получих, но намерих и въпроси за вярата, за идентичността, семейството, мултикултурното общество, хармонията, дори и за нелегалната търговия на оръжия. Казвам въпроси, а не отговори, защото авторката на романа, Прия Базил, споделя, че тя пише, за да пита. И наистина „Загадъчната логика на сърцето“ ме остави любопитна за това какво е в сърцето ти да се борят два вида обич, как се постига баланс между вътрешните ти желания и наложените от семейството ти правила и можем ли да живеем заедно в хармония и разбирателство.

Прия Базил е от индийски произход, родена е в Лондон, но прекарва детството и младежките си години в Найроби, Кения. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис.
Когато партньорът й, немският журналист Матиас Фридрих, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното.

Срещнах се с Прия през един дъждовен следобед в София, веднага ме спечели с непринуденост, усмивка и топлота във всяко нейно действие.

Живели сте в много държави. Какво Ви даде всяка от тях?

Това е много интересен въпрос! Трудно е да избера само едно нещо, но може би основното, което са ми дали, е разбирането, че не трябва да се генерализира и да се правят изводи за някого само по мястото, на което живее. Винаги има повече, отколкото си мислиш и виждаш. Наистина се чувствам голяма късметлийка, че съм имала шанс да живея на различни места и да видя как живеят хората там. Израснах в Кения, която все още беше млада страна, бореща се за демокрация, след това се преместих във Великобритания, която е доста развита демокрация, поне така си мислех тогава. Но като отидох в Германия и започнах да живея там, осъзнах, че парламентарната система във Великобритания не е добре изразена, защото нямат пропорционално представяне. Освен това да бъдеш далеч от мястото, което наричаш дом, ти дава съвсем различна перспектива, отваря ума ти за това, което е възможно, по какъв друг начин можеш да живееш, какви въпроси можеш да зададеш. Всяко място хвърля нова светлина върху другите места и помага да ги видиш с различни очи. Това, което индийската култура ми е дала, е силното усещане за семейство и невероятно кулинарно наследство. Това, което Великобритания ми даде, е английският език, който свързва всичките ми светове, помага ми да разбирам всички части от себе си. Германия ме дари с мъжа, когото обичам, възможност да науча нов език, да видя света под различен ъгъл. Също така ми даде европейската ми идентичност, защото преди това съществуваше това разделение в мен – Кения-Индия-Англия и въпреки че Великобритания е част от Европейския съюз, отношението към него там е негативно. Това, че се преместих в Германия, в центъра на Европа, ме накара да оценя този невероятен проект, който сме успели да създадем, тази визия – всички хора да живеят заедно в хармония. Това е една много красива идея.

Къде се чувствате у дома?

Една приятелка ми каза нещо, което наистина ме порази. Тя каза: „Важни са лицата, а не местата.“ Така че по някакъв начин хората определят дома за мен. Семейството ми вече не е там, където израснах. Майка ми живее в Лондон, баща ми е в Кения, но в част от Кения, където не съм живяла. Сестра ми живее в Австралия, а аз съм в Германия. Чувството на принадлежност се появява, когато се срещам с тях, независимо къде се намираме. Другият дом за мен е английският език. Полският писател Чеслав Милош е казал: „Езикът е единствената родина“ и аз започвам да се чувствам така все повече и повече. Другото странно нещо, с което човек свиква, е, където и да отидеш, да си чужденец. Винаги да си вън и да гледаш вътре.

Нека поговорим за „Загадъчната логика на сърцето“. В сайта ви пише, че сте атеист. Беше ли Ви трудно да пишете от гледната точка на религиозен човек и изобщо на религиозна тематика?

Беше голямо предизвикателство! Двата героя, които са много религиозни в книгата, са Лина и баща й. Да пиша за Лина беше доста лесно, защото разбирам нейната позиция, в която вярваш в нещо, а правиш съвсем друго, и мисля, че всички постъпваме така понякога. Често се опитваме да преговаряме със света, за да оправдаем постъпките си. Всички живеем и се справяме с подобни страсти. Тя също успява да вярва в религията си и да обича някого, когото вярата й определя като неприемлив. Тези две противоречия съществуват в нея. Лина винаги цитира една сура от Корана, която наистина много харесва: „Господ няма да те съди за мислите и действията ти, a за намеренията в сърцето ти“. За нея, докато намеренията ти са добри и започваш от добро място в сърцето си, всичко е окей. Баща й е този, който наистина ме затрудни, защото той не променя начина си на мислене и позицията си през целия роман. Бях много притеснена преди да започна да пиша, защото се чудех как да го напиша, без да е абсолютно негативно и критично и без да се получи стереотип. Мисля, че е много лесно да пишеш този тип герой – религиозни фанатици, които накрая използват насилие, за да наложат това, в което вярват.
Осъзнах, че ключът в написването на Шариф, е езикът и това, че той винаги трябва да говори умерено, скромно и с огромна любов за дъщеря си, за да могат читателите да осъзнаят, че това е просто мъж, който се опитва да живее спрямо един невъзможен за постигане идеал. Това беше най-голямото предизвикателство, докато пишех книгата, защото този начин на мислене е толкова по- различен от моя.

Лина и Анил са второ поколение емигранти и се сблъскват с различията между това, което семействата им смятат за правилно, и това, което сърцата им диктуват. Мислите ли, че е възможно да се постигне баланс между тези две неща?

Мисля, че да. Трябва да може да се постигне баланс, но за да се случи това, трябва да можеш да правиш избори. Проблемът на Лина е, че тя не може да избере. Иска да направи всички щастливи. Мисля, че трябва да рискуваме, за да успеем – дори да разочароваме някого, дори да разочароваме себе си, все пак трябва да рискуваме и да посмеем да кажем „това е по-важното нещо за мен“. Но това е много труден избор, знам го от личен опит, защото когато се запознах с моя партньор, който е германец, моето семейство не ме подкрепяше много, не като семейството на Лина, но все пак беше предизвикателство. Още от самото начало обаче ми беше ясно, че ако не го приемат, накрая ще избера него. Чудех се защо другите хора не избира човека, когото обичат. Защото любовта не е достатъчно силна ли? Защото човекът не е достатъчно силен ли? Какво е?
Защото винаги казваме „любовта побеждава всичко“, но в същото време всички от нас знаем истории, в които не се е получило, защото други хора са смятали, че това не е правилно. Смятам, че до някаква степен трябва да имаш желанието и силата да се откажеш от миналото си, а и семейството ти да може да приеме, че нещата се променят, и да позволи да продължиш напред. Това често е много трудно, защото си мислим, че чрез промяната ще изгубим нещо. Харесвам един цитат от Роза Люксембург: „Тези, които не се помръдват, не забелязват веригите си“. Предизвикателствата ни карат да осъзнаваме колко сме били заседнали в предишната си позиция, ситуацията ни принуждава да се променим. Понякога нашите вярвания ни оковават. Ако не можеш да се отърсиш от веригите си, поне опитай да ги разтърсиш. Запитай се защо си толкова фиксиран върху това нещо, защо е толкова важно за теб, защо не можеш да направиш малка промяна, малък компромис.

Как мислите – до каква степен трябва да позволяваме на обществото да диктува действията ни?

Поради големите емигрантски вълни и смесване на различни култури идва въпросът колко трябва да сме толерантни. Трябва преди всичко да се запитаме кои са ценностите, които са направили една страна силна, и да се придържаме към тях. В Германия това са правата на човека, свободата на словото, на мисълта. Мисля, че извинения от рода на: „Моята култура е такава, ние го правим така“ са неуместни. Ако жените са бити и потискани или е използвано насилие, това не е приемливо. На първо място това не е културно приемливо, защото не е морално приемливо. Важно e да се определят граници и въпреки че искаме да посрещнем различията с добро, не можем да престъпваме важните за нас ценности.

Великобритания е пример за мултикултурно общество. Работи ли то там?

Мултикултурното общество може да бъде сполучливо само когато хората знаят кои са главните ценности, на които то разчита. В момента във Великобритания има много проблеми с всичките млади хора, които искат да се бият за Ислямска държава. Чудиш се как тези хора са излезли от това общество? Накрая всичко опира до това, че хората нямат точна представа за това какво означава да си англичанин. Във Великобритания няма писана конституция и мисля, че хората не разбират правата си и не чувстват, че имат глас и по този начин се привличат по-лесно от подобни неща, защото си мислят, че ще събудят чувството си за принадлежност.

Били си част от много общества, каква е твоята рецепта за хармонично съжителство?

В света съществуват хора, които са на 100% сигурни в това, което мислят. За тях светът е черно-бял, докато повечето от нас живеем в по-сиво пространство. В романа ми такъв е Мерк. Преди малко казах, че трябва да сме сигурни и че едно общество трябва да знае зад какво стои, а сега си противореча, като казвам, че това да си несигурен, не е толкова лошо. Всеки фундаментализъм е опасен. Трябва да сме с отворен и критичен ум, готови да приемем, че има решения, по-добри от нашите. И преди всичко да общуваме помежду си, да сме готови да говорим за всичките си различия, за всичко у другия, което не можем да приемем и ни плаши. И да поддържаме идеята на Европейския съюз, защото въпреки всичките си недостатъци, той представлява една идея за света, за която си струва да се борим. Осъзнах, че свободата не е
крайна точка, на която пристигаме или към която предишното поколение достига и всички останали просто си седят и не правят нищо. Свободата трябва се затвърждава непрекъснато, да се възползваме от нея постоянно, да се съмняваме, да питаме, да не се съгласяваме и да имаме много различни гледни точки. Чрез образование, чрез отворен диалог поддържаме свободата жива, а според мен тя е в основата на едно добре развиващото се общество.

Какво е основното послание на „Загадъчната логика на сърцето“?

Повечето писатели странят от думата съобщение, защото не пишеш, за да изпращаш послания, поне аз не пиша заради това. Най-вече пишеш, за да зададеш въпрос. Когато започнах да пиша, тази книга ме провокира с един израз: „аз съм друго ти“. Това е поздрав, който са използвали древните маи. Като оставим всички политически и религиозни аспекти на книгата настрани, аз се опитвам да изразя това фундаментално чувство, това осъзнаване и признаване на другия.

Как приеха романа в Кения?

Бяха много притеснени, защото съм представила кенийското общество като корумпирано. Казаха, че вече не живея там и не знам какво е положението, че не е чак толкова корумпирано.
По-лесно е да се каже, че не чак толкова лошо. Трудно е да се признае за проблем от такава величина, защото след това трябва да се запиташ: „Какво правя аз по въпроса?“. А никой не иска да направи нещата, които са необходими, за да се прекрати корупцията, защото тя е съществувала с десетилетия и е на всяко едно ниво, a е трудно да сi представиш как обръщаш подобна система. Това действа депресиращо на хората и те предпочитат просто да пренебрегнат проблема, да го направят по-малък, да кажат „не чак толкова лошо“.

Създали сте Автори за мир. Какъв беше основният Ви мотив?

След като написах втория си роман, в който се засяга нелегалната търговия с оръжия, исках да продължа да изказвам мнението си по подобни въпроси. Обаче в същото време съм на мнение, че художествената литература не трябва задължително да бъде политизирана, но и че понякога писателите трябва да изказват политическо мнение. Исках да създам платформа, където да мога да се свържа и да се обединя с други хора и по този начин да подсиля собствения си глас. При младите писатели винаги го има въпросът от позицията на какви говорят и затова си помислих, че ако гласът ми е подкрепен от повече хора, ще има по-голямо въздействие. Така се роди от желанието да има място, където да може да се случва политическа дискусия чрез литературата. Надявам се, че сега, когато съм тук, ще имам възможност да поканя българските писатели да се включат към тази инициатива и в бъдеще да има повече български имена, които са част от „Автори за мир“.

Работите ли върху нещо в момента?

Всъщност почти го завърших, готова съм с черновата, почти приключих с редактирането и се надявам, че следващата година ще издам нова книга.

Ще ми кажете ли повече за нея?

След като напиша нещо, трябва да се опитам и да намеря един изцяло нов език, чрез който да говоря за него и аз все още не съм намерила този език. Но мисля, че продължава някои от въпросите, повдигнати в първите ми две книги. Става въпрос за идентичност и семейство – какво ни прави това, което сме. Това е и книга за изкурството и какво може да направи за света то. Надявам се следващия път, когато говорим да мога да ти кажа повече за нея.

Коя книга бихте препоръчали на нашите читатели?

Един от любимите ми писатели изобщо е единственият австралиец, печелил Нобеловата награда – Патрик Уайт, а книгата, която бих препоръчала, е „Дървото на човека“ (‘The tree of man’), която за мен е нещо като Библия. Езикът е невероятно богат, а разнообразието на човешки емоции и състояния е впечатляващо.

снимки: Фейсбук страницата на ICU.

0 Comments

Expats Weigh In With Their Favorite Books About Life, Work and Love Abroad

3/6/2015

0 Comments

By Annie Hill

The experience of working and living outside one’s home country has long been a source of literary inspiration. We recently published an article about essential reads for those abroad, and asked our readers to chime in with some of their favorites. Here is a selection of books they found interesting as expats:

Fiction:

“Crazy Rich Asians”- Kevin Kwan A tongue-in-cheek novel about the lives of the fantastically rich, spanning Asia, America, and Europe, and a behind-the-curtain look at Singapore’s upper class. (Suggested by Nicole Neroulias Gupte)
“Rules of the Wild”- Francesca Marciano East Africa is home to this tale of romance, love of (adopted) country, and the society created by expats in Kenya. (Suggested by Gillian Longworth McGuire)
“The Imperfectionists”- Tom Rachman Foreign correspondents in Rome run an English-language newspaper and experience the highs and lows of life overseas. (Suggested by Gillian Longworth McGuire)
“The Expats”- Chris Pavone In this New York Times bestselling thriller, an American woman moves abroad with her husband, and after befriending another expat couple, discovers the life she has been living is not as it seems. (Suggested by Gillian Longworth McGuire)
“Ishq and Mushq”- Priya Basil An Indian woman moves with her family from Uganda to England, and struggles with financial burdens, her husband’s suspected infidelity, and a long-kept secret. (Suggested by Olga Mecking)
“Prague” – Arthur Phillips A group of five American expats move to Budapest, each with their own motives, all hoping for a better life abroad. (Suggested by Joshua Pines)
“Lenin Lives Next Door”- Jennifer Eremeeva A semi-autobiographical tale about an American woman who marries a Russian man, moves to Moscow, and spends years encountering all Russia has to offer. (Suggested by Anne O’Connell)
“The Little Coffee Shop of Kabul”- Deborah Rodriguez American expat Sunny relocates to Afghanistan in the middle of a war, befriending both expats and locals in the coffee shop she runs. (Suggested by Anne O’Connell)
“Americanah”- Chimamanda Ngozie Adichie After falling in love in Nigeria, Ifemelu and Obinze take different paths. Ifemelu immigrates to the U.S. to study, and becomes a successful blogger tackling issues of race in modern-day America. Obinze illegally enters England, and then returns to Nigeria, where he becomes a successful real estate developer. The two reconnect and have to make decisions about how to continue their lives and relationships. (Suggested by Ellen Mahoney and Olga Mecking)

0 Comments

Интервю с Прия Базил – да следваш "Загадъчната логика на сърцето"

2/6/2015

0 Comments

понеделник, 1 юни 2015 г.

Интервю с Прия Базил – да следваш "Загадъчната логика на сърцето"

by: Temz Arabadjieva

Часовникът издава закъснението ми. Някак никога не ми се получава да стигна навреме. Представям си как тя нервно гледа покривката на масата пред себе си. Също както Анил се взира във фигурите, докато чака Лина. Така започна срещата ми с авторката на „Загадъчната логика на сърцето” (ICU, 2015) – като по книга. За незапознатите: Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис. Когато партньорът й, немският журналист Матиас Фридрих, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи - смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“. Две години след преместването й в Германия, се появява романът й „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007), който до голяма степен разказва за собствения й живот – пътешествията на героите й между Индия, Кения и Великобритания, са отражение на миграцията на собственото й семейство. Този дебют е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers' Prize и IMPAC Dublin Literary Award. Романът на Прия Базил „Загадъчната логика на сърцето“, който вече е факт на български, излиза през 2010, последван от новелата „Непознати във влака в 16:02“ (2011). А освен на български и английски, читателите на Базил могат да четат книгите й на нидерландски, португалски, руски, сръбски, немски, италиански, хърватски.              Безспорно не очаквах да срещна някого с толкова добро излъчване. Нещо в нея ми напомни за една близка приятелка в скорошните ми гимназиални години. Това, което ще видите по-долу е бегъл опит да съкратя над 30-минутен разговор, който бе прекъснат от преводачката Надя Розова поради факта, че Прия имаше уговорено интервю в телевизията след това. Интимностите остават на моите спомени, на вас оставям едно описание на книга, дадено от самата авторка. Пък после, после може и аз да ви разкажа.

1.                  Здравей, Прия, като начало бих искала да те поздравя за втория ти роман. Преди няколко месеца, намирайки се в един от онези периоди, в които сякаш нищо не те грабва, попитах Невена (Невена Дишлиева-Кръстева, издател на българския превод на романа) „Какво да чета сега?“ , а тя веднага ми даде „Загадъчната логика на сърцето“, тогава все още нередактирана окончателно. Сега имам възможност (колкото и глупав да е въпросът с оглед на факта, че ти си автор на книгата) да те попитам кога да прочете българският читател „Загадъчната логика на сърцето“ и защо? Би ли разказала сама за книгата? От тази позиция наистина ми е трудно да отговоря на въпроса „Защо?“. Toва, което мога да кажа, е, че подобна книга би заинтригувала всеки, който е любопитен да разбере по-добре природата на два конкретни вида любов: едната между двама души и другата – към бога. Изследването им стана отправна точка за създаването на тази книга. Лина, главната героиня,няма право да обича човек, който не изповядва нейната религия, защото е мюсюлманка. Парадоксалното в случая е, че на теория всички религии проповядват любов. Това разделение е интересно и мисля, че всеки един от нас е виновен за подобна дихотомия на любовта. А как човек, който е изцяло посветен на религията си, ще реагира на една подобна забранена връзка между двама? Например бащата на Лина. В процеса на писане трудно разбирах мотивите му, с които отхвърля избраника за сърцето на дъщеря си. Освен това, извън религиозния конфликт, книгата поставя на преден план и друг тип дилеми като избора между любов, семейство и вяра, между желания и това да си „добър човек“. В днешно време, в едно интернационално, мултикултурно общество, в което изборите са все по-трудни, а хората често живеят разделени, се оказва почти невъзможно да запазиш представата си за лоялност, да останеш верен на себе си въпреки изискванията към нас. Затова се надявам читателите да намерят себе си между страниците на „Загадъчната логика на сърцето“, да намерят убежище.
2.      А докато изграждаше персонажите на Анил и Лина, откри ли нещо ново за теб самата? Зная, че не си вярваща, а пишеш за религия с главна героиня мюсюлманка? Не толкова много, рисувайки Анил, защото съм атеист, а мисля, че всеки един от нас е бил за
кратко в позицията на Лина – малко несигурен, объркан. Най-голямата трудност бе изграждането на образа на бащата на Лина. Никога не съм била екстремна в религиозните си възгледи, като проф. Ричард Докинс например, но все пак е нормално при едни публични дискурси, в които фундаменалистите обясняват кое е правилно и кое не, да реагираш по-остро. Това, което забелязах, е, че сега, след изследването на другата позиция, съм станала по-толерантна, при това без да съм преминала на страната на агностицизма. Сякаш навлязхох в една по-спокойна фаза, в която атеизмът ми е по-примирен и даващ право на избор. В днешно време всички сякаш се обиждат по-лесно и се опитват да привлекат вниманието върху себе си. А дори и атеистите могат да звучат фанатично, пропагандирайки идеите си твърде агресивно и шумно.

3.      А как достигна до точно тази идея за сюжет. Конкретна случка или? Преживях много смекчена форма на дилемата, през която Лина преминава със семейство, което не приема човека, с когото си, и съм виждала подобно нещо да се случва и с други жени. Предполагам, че последните винаги са малко или повече по-потърпевши от подобна история. Винаги съм била малко изненадана, че това се случва отново и отново, особено с оглед на това, че живеем в сравнително отворено общество – да не одобряваш някого. И то защото не отговоря на твоите представи и разбирания.
4.      Бях оставила този въпрос за накрая, но споменавайки това, каква е според теб ролята на жената в днешното общество? Ограничена ли е свободата им? Зависи от конкретното общество и от класата на съответното семейство. Във Великобритания например няма значение какви са корените ти, но в други страни, считам, че жените са подценявани, по-ниско платени, имат по-малко влияние в правителството или в медиите, в литературата. Освен това все още съществуват много консервативни общества, дори в Англия, където имаме уредени бракове, а жените са наистина потиснати. Естествено, трудно е да се генарилизира подобна тема, но като цяло смятам, че този тип отношение към жената все още съществува в низшите касти, може би по-скоро извън Европа. А единственият начин да се помогне е да се накарат тези жени да говорят за това и да не мълчат.
5.      Говорейки за литература, имаш ли любим автор жена? О, да, мисля, че имам. Обичам Вирджиния Улф, Джордж Елиът. От модерните автори харесвам Алис Мънро, макар да бях малко разочарована от последната й книга. Бе някак недовършена.
6.      Докато четях книгата, имах усещането, че постоянно уча нещо ново. Че любовната история между Анил и Лина не стои изцяло в центъра, а сякаш страниците носят много по-дълбоко послание. Може би е заради позицията ти спрямо корупцията, разделението между хората и фанатизма? Това е интересна гледна точка, защотомакар да има политически оттенък, в „Загадъчната логика на сърцето“ държа на добре развитите отношения между героите. Не бих искала да давам приоритет на една от двете сюжетни линии,но мисля, че политическите послания нямаха да имат каквото и да е значение, ако не бе личната история. Ако харкатерите не са достатъчно изложени. Естествено, писането за мен е начин да открия собствената си позиция за един или друг проблем, да изкристализирам за мен самата къде стоя. Да се опиташ да разбереш по-добре другата страна, е изключително важно. Но ми се иска това да се случва по-скоро органично и в хармония с историята, а не да стои изкуствено. 7.      А мислиш ли, че книгата ти би променила нещо? Темата за търговията с нелегални оръжия, която е централна в книгата, сякаш седи далеч от българския читател. Зависи какво разбираш под промяна. Смятам, че ако хората знаят малко повече, може би ще могат да заемат позиция и да имат оформено мнение. Промяна в начина на мислене – със сигурност се надявам на това.
8.      А мислила ли си за друг край на историята? Няма да разкривам подробности за читателите, неразгърнали все още „Загадъчната логика на сърцето“, но имаше ли как книгата да завърши по различен начин?
Де факто, първо ми хрумна краят на книгата, така че от самото начало знаех накъде се движа. Естествено, имаше възможност за промяна, но в крайна сметка запазих първоначалната си идея.

9.      Какви са реакциите на читателите спрямо този край? Различни. Доста бяха натъжени и силно разочаровани, други смятаха, че това е най-логичното развитие. 10.    А какво предстои за Прия Базил? Работиш ли върху нова книга? Да, започнах трети роман. Много е странно да пиша отново – малко плащещо, но същевременно много вълнуващо. Но се надявам да постигна това, което към което съм тръгнала като идея.
11. Благодаря ти за този разговор. Искаш ли да кажеш нещо на българските си читатели преди срещата си с тях и как могат да се свържат с теб? Като начало бих искала да благодаря на всеки един от тях. За мен е чест да бъда преведена на български. Никога не съм си представяла, че ще достигна до това място, а ето ме в София, на час време от лекцията в библиотеката на Софийски университет. Надявам се книгата ми да им хареса и ще се опитам да отговоря на всеки, който пише на страницата ми. А след това... след това може би ще си говорим и за третия ми роман.

0 Comments